В България сме свикнали са критикуваме, да псуваме, да недоволстваме, да се оплакваме –
заплатите са ни малки, хората мизерстват, съдебната ни система не работи,
политиците са крадливи идиоти, законите са кофти, данъците ни – големи,
здравеопазването ни – куцо, подрастващото поколение – неграмотно и какво ли още
не. Ама иначе сме най-големите пичове.
В
нашата страна всъщност има един наистина съществен проблем, който е
първоизточникът на много от останалите проблеми. Само че на хората този проблем
им звучи толкова отвлечено, че рядко може да чуете някой да си оплаква от това,
че принципът на върховенство на закона бива постоянно погазван. А пък тези,
които осъзнават важността на върховенството на закона, често не осъзнават
своята роля и важността на своето поведение, за да се промени ситуацията.
Вместо да живеем на принципа “капка по капка вир става”, ние често се ръководим
от “една птичка пролет не прави” и караме през просото, както сме карали досега
– иначе се чувстваме много прецакани. Промяната на нашето собствено поведение
ни се вижда безсмислена, трудна, глупава. И в крайна сметка продължаваме да сме
пасивни наблюдатели.
Истината
е, че ако всеки от нас не направи малки промени, то няма как да очаква някой
друг да ги направи заради него и вместо него. Ситуацията в България просто няма
да се промени.
Какво
означава върховенство на закона, защо е важно и как може да промени живота в
България?
Върховенството
на закона означава всеки да е подчинен на закона, всеки да спазва закона –
както най-обикновения гражданин, така и компаниите, а също и държавните
институции. Да няма никой над закона. Законите да се прилагат еднакво за всички.
Ако
върховенството на закона се потъпква, няма как да
говорим за ефективна и справедлива съдебна система и работещи институции. Няма
как да очакваме чуждестранни инвестиции, икономически растеж и висок жизнен
стандарт.
От спазването на законите от всички в България
зависи дали ще водим спокоен, сигурен, уреден живот или ще сме принудени да се
справяме в ситуация на анархия и безхаберие. От спазването на закона зависи в
огромна степен жизненият ни стандарт – той ще се подобри значително в хипотезата
на спазване на законите от всички.
Какво
всеки един от нас може да направи за утвърждаване на върховенството на закона?
В
отговор на този въпрос ми се ще да започна с цитат на Калвин Кулидж (президент
на САЩ в периода 1923-1929 г.):
“Критикуват ме, защото все повтарям очевидното…; ако всички хора в Съединените
щати направят няколко прости неща, които знаят, че трябва да направят, повечето
от големите ни проблеми ще се разрешат от самосебе си.”
Спазването
и утвърждаването на принципа на върховенство на закона зависи не само от
законотворците, магистратите и служителите в изпълнителната власт (макар че
тяхната роля безспорно е важна), а в огромна степен и от активното поведение на
гражданите в обществото, от тяхното отношение към закона, от тяхната
непримиримост към беззаконието и нарушенията, с които се сблъскват, от тяхната
реакция спрямо несправедливите и нередни неща. Но не от поведението на
двама-трима граждани, а на максимално широк кръг от хора.
Нека
всеки от нас си помисли колко много закони нарушава в рамките само на ден –
например шофира със скорост над разрешената, пуши в заведение, въпреки че има
законова забрана да го прави, качва се в автобуса за една спирка без да дупчи
билет, пресича на червено или на 20
метра от пешеходната пътека, подкупва катаджия, укрива
данъци и осигуровки, работейки в сивата икономика и т.н. Струва ви се, че това са пълни глупости – всички ги
правят тия нарушения и много ще се “прецакате”, ако спазите правилата? Само
дето неспазването на тези и куп други правила ни поставя в кофти ситуацията, в
която се намираме – да живеем в държава, където върховенството на закона се
потъпква постоянно.
Помислете
си, в случай че някога сте пътували в чужбина, дали сте действали по същия
начин, по който действате в България – возили ли се без билет в градския
транспорт в чуждата държава, позволявате ли си да пушите в заведения в
държавите, където пушенето в заведения е забранено, карате ли с по-висока от
разрешената скорост, изхвърляте ли си боклуците по улиците в чуждите държави?
Най-вероятно не. Защо тогава го правим в собствената си държава?
Същевременно
е важно и дали ние като граждани знаем правата си, дали се интересуваме от тях
– защото законите не възлагат само задължения, те ни дават и права. Ако някой
накърнява правата ви, опитвате ли се да ги защитите? И защитавате ли ги по
правилния начин (псуването и критикуването не са адекватни начини за защита)?
Реагирате ли на нередностите? Или ги подминавате, защото от вас нищо не зависи?
Е, имайте предвид, че зависи. При това зависи много.
Ако
всеки от нас не предприеме макар и малки стъпки в правилната посока и не
промени собственото си поведение и отношение към закона, никога няма да живеем
в уредена и спокойна страна. Ако всеки от нас е просто наблюдател на случващите
се нередни и несправедливи неща и не реагира, ще продължаваме да живеем в
мизерия. И под мизерия изобщо нямам предвид само финансовия аспект на нещата.
